бил е възславил

Речник на българския език

1. бил е възславил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е възславил е производна форма на възславя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).