възславило

Речник на българския език

1. възславило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възславило е производна форма на възславя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възславило — мин. деят. св. прич. ср. р.

възславило е производна форма на възславя (мин. деят. св. прич. ср. р.).