възслави

Речник на българския език

1. възслави — сег. вр., 3 л., ед. ч.

възслави е производна форма на възславя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. възслави — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

възслави е производна форма на възславя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. възслави — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

възслави е производна форма на възславя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. възслави — повелително наклонение, ед. ч.

възслави е производна форма на възславя (повелително наклонение, ед. ч.).