възвестя

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	въз-вес-тя	въз-вес-тим
2 лице	въз-вес-тиш	въз-вес-ти-те
3 лице	въз-вес-ти	въз-вес-тят

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	въз-вес-тих	въз-вес-тих-ме
2 лице	въз-вес-ти	въз-вес-тих-те
3 лице	въз-вес-ти	въз-вес-ти-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	въз-вес-тях	въз-вес-тях-ме
2 лице	въз-вес-те-ше	въз-вес-тях-те
3 лице	въз-вес-те-ше	въз-вес-тя-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	възвестил съм	възвестила съм	възвестило съм	възвестили сме
2 лице	възвестил си	възвестила си	възвестило си	възвестили сте
3 лице	възвестил е	възвестила е	възвестило е	възвестили са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях възвестил	бях възвестила	бях възвестило	бяхме възвестили
2 лице	беше възвестил	беше възвестила	беше възвестило	бяхте възвестили
3 лице	беше възвестил	беше възвестила	беше възвестило	бяха възвестили

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще възвестя	ще възвестим
2 лице	ще възвестиш	ще възвестите
3 лице	ще възвести	ще възвестят

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм възвестил	ще съм възвестила	ще съм възвестило	ще сме възвестили
2 лице	ще си възвестил	ще си възвестила	ще си възвестило	ще сте възвестили
3 лице	ще е възвестил	ще е възвестила	ще е възвестило	ще са възвестили

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да възвестя	щяхме да възвестим
2 лице	щеше да възвестиш	щяхте да възвестите
3 лице	щеше да възвести	щяха да възвестят

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм възвестил	щях да съм възвестила	щях да съм възвестило	щяхме да сме възвестили
2 лице	щеше да си възвестил	щеше да си възвестила	щеше да си възвестило	щяхте да сте възвестили
3 лице	щеше да е възвестил	щеше да е възвестила	щеше да е възвестило	щяха да са възвестили

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	възвестял съм	възвестяла съм	възвестяло съм	възвестели сме
2 лице	възвестял си	възвестяла си	възвестяло си	възвестели сте
3 лице	въз-вес-тял възвестял е	въз-вес-тя-ла възвестяла е	въз-вес-тя-ло възвестяло е	въз-вес-те-ли възвестели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	възвестил съм	възвестила съм	възвестило съм	възвестили сме
2 лице	възвестил си	възвестила си	възвестило си	възвестили сте
3 лице	въз-вес-тил възвестил е	въз-вес-ти-ла възвестила е	въз-вес-ти-ло възвестило е	въз-вес-ти-ли възвестили са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм възвестил	била съм възвестила	било съм възвестило	били сме възвестили
2 лице	бил си възвестил	била си възвестила	било си възвестило	били сте възвестили
3 лице	бил възвестил бил е възвестил	била възвестила била е възвестила	било възвестило било е възвестило	били възвестили били са възвестили

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да възвестя	щяла съм да възвестя	щяло съм да възвестя	щели сме да възвестим
2 лице	щял си да възвестиш	щяла си да възвестиш	щяло си да възвестиш	щели сте да възвестите
3 лице	щял да възвести щял е да възвести	щяла да възвести щяла е да възвести	щяло да възвести щяло е да възвести	щели да възвестят щели са да възвестят

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм възвестил	щяла съм да съм възвестила	щяло съм да съм възвестило	щели сме да сме възвестили
2 лице	щял си да си възвестил	щяла си да си възвестила	щяло си да си възвестило	щели сте да сте възвестили
3 лице	щял да е възвестил щял е да е възвестил	щяла да е възвестила щяла е да е възвестила	щяло да е възвестило щяло е да е възвестило	щели да са възвестили щели са да са възвестили

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих възвестил	бих възвестила	бих възвестило	бихме възвестили
2 лице	би възвестил	би възвестила	би възвестило	бихте възвестили
3 лице	би възвестил	би възвестила	би възвестило	биха възвестили

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
въз-вес-ти	въз-вес-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		въз-вес-тен
		непълен член	въз-вес-те-ния
		пълен член	въз-вес-те-ни-ят
	женски род		въз-вес-те-на
		членувано	въз-вес-те-на-та
	среден род		въз-вес-те-но
		членувано	въз-вес-те-но-то
множествено число			въз-вес-те-ни
		членувано	въз-вес-те-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		въз-вес-тил
		непълен член	въз-вес-ти-лия
		пълен член	въз-вес-ти-ли-ят
	женски род		въз-вес-ти-ла
		членувано	въз-вес-ти-ла-та
	среден род		въз-вес-ти-ло
		членувано	въз-вес-ти-ло-то
множествено число			въз-вес-ти-ли
		членувано	въз-вес-ти-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	въз-вес-тял
	женски род	въз-вес-тя-ла
	среден род	въз-вес-тя-ло
множествено число		въз-вес-те-ли