възвестила си

Речник на българския език

1. възвестила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

възвестила си е производна форма на възвестя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. възвестила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

възвестила си е производна форма на възвестя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).