възвестила

Речник на българския език

1. възвестила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възвестила е производна форма на възвестя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. възвестила — мин. деят. св. прич. ж. р.

възвестила е производна форма на възвестя (мин. деят. св. прич. ж. р.).