възвестило си

Речник на българския език

1. възвестило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възвестило си е производна форма на възвестя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. възвестило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възвестило си е производна форма на възвестя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).