щял съм да съм възвестил

Речник на българския език

1. щял съм да съм възвестил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм възвестил е производна форма на възвестя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).