възвестяло

Речник на българския език

1. възвестяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възвестяло е производна форма на възвестя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възвестяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

възвестяло е производна форма на възвестя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).