възвестили

Речник на българския език

1. възвестили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

възвестили е производна форма на възвестя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. възвестили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

възвестили е производна форма на възвестя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).