възвестила е

Речник на българския език

1. възвестила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възвестила е е производна форма на възвестя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. възвестила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възвестила е е производна форма на възвестя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).