възвестил е

Речник на българския език

1. възвестил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възвестил е е производна форма на възвестя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възвестил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възвестил е е производна форма на възвестя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).