викна

Речник на българския език

вѝкна преходен глагол от свършен вид (тип 152tt) редактиране

Значение

вѝкнеш, мин. св. вѝкнах, мин. прич. вѝкнал, св.вж. виквам.

Грешни изписвания (1)

  • викнъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице вик-на вик-нем
2 лице вик-неш вик-не-те
3 лице вик-не вик-нат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице вик-нах вик-нах-ме
2 лице вик-на вик-нах-те
3 лице вик-на вик-на-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице вик-нех вик-нех-ме
2 лице вик-не-ше вик-нех-те
3 лице вик-не-ше вик-не-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице викнал съм викнала съм викнало съм викнали сме
2 лице викнал си викнала си викнало си викнали сте
3 лице викнал е викнала е викнало е викнали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях викнал бях викнала бях викнало бяхме викнали
2 лице беше викнал беше викнала беше викнало бяхте викнали
3 лице беше викнал беше викнала беше викнало бяха викнали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще викна ще викнем
2 лице ще викнеш ще викнете
3 лице ще викне ще викнат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм викнал ще съм викнала ще съм викнало ще сме викнали
2 лице ще си викнал ще си викнала ще си викнало ще сте викнали
3 лице ще е викнал ще е викнала ще е викнало ще са викнали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да викна щяхме да викнем
2 лице щеше да викнеш щяхте да викнете
3 лице щеше да викне щяха да викнат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм викнал щях да съм викнала щях да съм викнало щяхме да сме викнали
2 лице щеше да си викнал щеше да си викнала щеше да си викнало щяхте да сте викнали
3 лице щеше да е викнал щеше да е викнала щеше да е викнало щяха да са викнали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице викнел съм викнела съм викнело съм викнели сме
2 лице викнел си викнела си викнело си викнели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице викнал съм викнала съм викнало съм викнали сме
2 лице викнал си викнала си викнало си викнали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм викнал била съм викнала било съм викнало били сме викнали
2 лице бил си викнал била си викнала било си викнало били сте викнали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да викна щяла съм да викна щяло съм да викна щели сме да викнем
2 лице щял си да викнеш щяла си да викнеш щяло си да викнеш щели сте да викнете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм викнал щяла съм да съм викнала щяло съм да съм викнало щели сме да сме викнали
2 лице щял си да си викнал щяла си да си викнала щяло си да си викнало щели сте да сте викнали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих викнал бих викнала бих викнало бихме викнали
2 лице би викнал би викнала би викнало бихте викнали
3 лице би викнал би викнала би викнало биха викнали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
вик-ни вик-не-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род вик-нат
непълен член вик-на-тия
пълен член вик-на-ти-ят
женски род вик-на-та
членувано вик-на-та-та
среден род вик-на-то
членувано вик-на-то-то
множествено число вик-на-ти
членувано вик-на-ти-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род вик-нал
непълен член вик-на-лия
пълен член вик-на-ли-ят
женски род вик-на-ла
членувано вик-на-ла-та
среден род вик-на-ло
членувано вик-на-ло-то
множествено число вик-на-ли
членувано вик-на-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род вик-нел
женски род вик-не-ла
среден род вик-не-ло
множествено число вик-не-ли