викнел

Речник на българския език

1. викнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

викнел е производна форма на викна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. викнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

викнел е производна форма на викна (мин. деят. несв. прич. м. р.).