викнела

Речник на българския език

1. викнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

викнела е производна форма на викна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. викнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

викнела е производна форма на викна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).