виквам

Речник на българския език

вѝквам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

вѝкваш, несв. и вѝкна, св. Почвам да викам (в 1, 2, 3 и 4 знач.); викам веднъж или поединично. Поспре малко и пак виква. Викнах лекар. Като викна, не можеш да си представиш, направи ме на нищо.
Виквам/викна да пея (да плача, да се смея).Разг. Почвам да пея.

Грешни изписвания (1)

  • виквъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице вик-вам вик-ва-ме
2 лице вик-ваш вик-ва-те
3 лице вик-ва вик-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице вик-вах вик-вах-ме
2 лице вик-ва вик-вах-те
3 лице вик-ва вик-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице вик-вах вик-вах-ме
2 лице вик-ва-ше вик-вах-те
3 лице вик-ва-ше вик-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице виквал съм виквала съм виквало съм виквали сме
2 лице виквал си виквала си виквало си виквали сте
3 лице виквал е виквала е виквало е виквали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях виквал бях виквала бях виквало бяхме виквали
2 лице беше виквал беше виквала беше виквало бяхте виквали
3 лице беше виквал беше виквала беше виквало бяха виквали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще виквам ще викваме
2 лице ще викваш ще виквате
3 лице ще виква ще викват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм виквал ще съм виквала ще съм виквало ще сме виквали
2 лице ще си виквал ще си виквала ще си виквало ще сте виквали
3 лице ще е виквал ще е виквала ще е виквало ще са виквали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да виквам щяхме да викваме
2 лице щеше да викваш щяхте да виквате
3 лице щеше да виква щяха да викват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм виквал щях да съм виквала щях да съм виквало щяхме да сме виквали
2 лице щеше да си виквал щеше да си виквала щеше да си виквало щяхте да сте виквали
3 лице щеше да е виквал щеше да е виквала щеше да е виквало щяха да са виквали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице виквал съм виквала съм виквало съм виквали сме
2 лице виквал си виквала си виквало си виквали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице виквал съм виквала съм виквало съм виквали сме
2 лице виквал си виквала си виквало си виквали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм виквал била съм виквала било съм виквало били сме виквали
2 лице бил си виквал била си виквала било си виквало били сте виквали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да виквам щяла съм да виквам щяло съм да виквам щели сме да викваме
2 лице щял си да викваш щяла си да викваш щяло си да викваш щели сте да виквате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм виквал щяла съм да съм виквала щяло съм да съм виквало щели сме да сме виквали
2 лице щял си да си виквал щяла си да си виквала щяло си да си виквало щели сте да сте виквали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих виквал бих виквала бих виквало бихме виквали
2 лице би виквал би виквала би виквало бихте виквали
3 лице би виквал би виквала би виквало биха виквали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
вик-вай вик-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род вик-ван
непълен член вик-ва-ния
пълен член вик-ва-ни-ят
женски род вик-ва-на
членувано вик-ва-на-та
среден род вик-ва-но
членувано вик-ва-но-то
множествено число вик-ва-ни
членувано вик-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род вик-вал
непълен член вик-ва-лия
пълен член вик-ва-ли-ят
женски род вик-ва-ла
членувано вик-ва-ла-та
среден род вик-ва-ло
членувано вик-ва-ло-то
множествено число вик-ва-ли
членувано вик-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род вик-вал
женски род вик-ва-ла
среден род вик-ва-ло
множествено число вик-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род вик-ващ
непълен член вик-ва-щия
пълен член вик-ва-щи-ят
женски род вик-ва-ща
членувано вик-ва-ща-та
среден род вик-ва-що
членувано вик-ва-що-то
множествено число вик-ва-щи
членувано вик-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

вик-вай-ки