провиквам

Речник на българския език

провиквам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице про-вик-вам про-вик-ва-ме
2 лице про-вик-ваш про-вик-ва-те
3 лице про-вик-ва про-вик-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице про-вик-вах про-вик-вах-ме
2 лице про-вик-ва про-вик-вах-те
3 лице про-вик-ва про-вик-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице про-вик-вах про-вик-вах-ме
2 лице про-вик-ва-ше про-вик-вах-те
3 лице про-вик-ва-ше про-вик-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице провиквал съм провиквала съм провиквало съм провиквали сме
2 лице провиквал си провиквала си провиквало си провиквали сте
3 лице провиквал е провиквала е провиквало е провиквали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях провиквал бях провиквала бях провиквало бяхме провиквали
2 лице беше провиквал беше провиквала беше провиквало бяхте провиквали
3 лице беше провиквал беше провиквала беше провиквало бяха провиквали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще провиквам ще провикваме
2 лице ще провикваш ще провиквате
3 лице ще провиква ще провикват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм провиквал ще съм провиквала ще съм провиквало ще сме провиквали
2 лице ще си провиквал ще си провиквала ще си провиквало ще сте провиквали
3 лице ще е провиквал ще е провиквала ще е провиквало ще са провиквали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да провиквам щяхме да провикваме
2 лице щеше да провикваш щяхте да провиквате
3 лице щеше да провиква щяха да провикват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм провиквал щях да съм провиквала щях да съм провиквало щяхме да сме провиквали
2 лице щеше да си провиквал щеше да си провиквала щеше да си провиквало щяхте да сте провиквали
3 лице щеше да е провиквал щеше да е провиквала щеше да е провиквало щяха да са провиквали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице провиквал съм провиквала съм провиквало съм провиквали сме
2 лице провиквал си провиквала си провиквало си провиквали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице провиквал съм провиквала съм провиквало съм провиквали сме
2 лице провиквал си провиквала си провиквало си провиквали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм провиквал била съм провиквала било съм провиквало били сме провиквали
2 лице бил си провиквал била си провиквала било си провиквало били сте провиквали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да провиквам щяла съм да провиквам щяло съм да провиквам щели сме да провикваме
2 лице щял си да провикваш щяла си да провикваш щяло си да провикваш щели сте да провиквате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм провиквал щяла съм да съм провиквала щяло съм да съм провиквало щели сме да сме провиквали
2 лице щял си да си провиквал щяла си да си провиквала щяло си да си провиквало щели сте да сте провиквали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих провиквал бих провиквала бих провиквало бихме провиквали
2 лице би провиквал би провиквала би провиквало бихте провиквали
3 лице би провиквал би провиквала би провиквало биха провиквали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
про-вик-вай про-вик-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род про-вик-вал
непълен член про-вик-ва-лия
пълен член про-вик-ва-ли-ят
женски род про-вик-ва-ла
членувано про-вик-ва-ла-та
среден род про-вик-ва-ло
членувано про-вик-ва-ло-то
множествено число про-вик-ва-ли
членувано про-вик-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род про-вик-вал
женски род про-вик-ва-ла
среден род про-вик-ва-ло
множествено число про-вик-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род про-вик-ващ
непълен член про-вик-ва-щия
пълен член про-вик-ва-щи-ят
женски род про-вик-ва-ща
членувано про-вик-ва-ща-та
среден род про-вик-ва-що
членувано про-вик-ва-що-то
множествено число про-вик-ва-щи
членувано про-вик-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

про-вик-вай-ки