провиквах

Речник на българския език

1. провиквах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

провиквах е производна форма на провиквам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. провиквах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

провиквах е производна форма на провиквам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).