викнало

Речник на българския език

1. викнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

викнало е производна форма на викна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. викнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

викнало е производна форма на викна (мин. деят. св. прич. ср. р.).