викнало си

Речник на българския език

1. викнало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

викнало си е производна форма на викна (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. викнало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

викнало си е производна форма на викна (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).