викнело

Речник на българския език

1. викнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

викнело е производна форма на викна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. викнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

викнело е производна форма на викна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).