викнете

Речник на българския език

1. викнете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

викнете е производна форма на викна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. викнете — повелително наклонение, мн. ч.

викнете е производна форма на викна (повелително наклонение, мн. ч.).