викнели

Речник на българския език

1. викнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

викнели е производна форма на викна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. викнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

викнели е производна форма на викна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).