викнал

Речник на българския език

1. викнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

викнал е производна форма на викна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. викнал — мин. деят. св. прич. м. р.

викнал е производна форма на викна (мин. деят. св. прич. м. р.).