сполетя

Речник на българския език

сполетя̀ преходен глагол от несвършен вид (тип 177ti) редактиране

Значение

сполетиш, мин. св. сполетях, мин. прич. сполетял, св.вж. сполетявам.

Грешни изписвания (8)

  • сполетйа
  • сполетйъ
  • сполитйа
  • сполитйъ
  • спулетйа
  • спулетйъ
  • спулитйа
  • спулитйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице спо-ле-тя спо-ле-тим
2 лице спо-ле-тиш спо-ле-ти-те
3 лице спо-ле-ти спо-ле-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице спо-ле-тях спо-ле-тях-ме
2 лице спо-ле-тя спо-ле-тях-те
3 лице спо-ле-тя спо-ле-тя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице спо-ле-тях спо-ле-тях-ме
2 лице спо-ле-те-ше спо-ле-тях-те
3 лице спо-ле-те-ше спо-ле-тя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице сполетял съм сполетяла съм сполетяло съм сполетели сме
2 лице сполетял си сполетяла си сполетяло си сполетели сте
3 лице сполетял е сполетяла е сполетяло е сполетели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях сполетял бях сполетяла бях сполетяло бяхме сполетели
2 лице беше сполетял беше сполетяла беше сполетяло бяхте сполетели
3 лице беше сполетял беше сполетяла беше сполетяло бяха сполетели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще сполетя ще сполетим
2 лице ще сполетиш ще сполетите
3 лице ще сполети ще сполетят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм сполетял ще съм сполетяла ще съм сполетяло ще сме сполетели
2 лице ще си сполетял ще си сполетяла ще си сполетяло ще сте сполетели
3 лице ще е сполетял ще е сполетяла ще е сполетяло ще са сполетели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да сполетя щяхме да сполетим
2 лице щеше да сполетиш щяхте да сполетите
3 лице щеше да сполети щяха да сполетят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм сполетял щях да съм сполетяла щях да съм сполетяло щяхме да сме сполетели
2 лице щеше да си сполетял щеше да си сполетяла щеше да си сполетяло щяхте да сте сполетели
3 лице щеше да е сполетял щеше да е сполетяла щеше да е сполетяло щяха да са сполетели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице сполетял съм сполетяла съм сполетяло съм сполетели сме
2 лице сполетял си сполетяла си сполетяло си сполетели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице сполетял съм сполетяла съм сполетяло съм сполетели сме
2 лице сполетял си сполетяла си сполетяло си сполетели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм сполетял била съм сполетяла било съм сполетяло били сме сполетели
2 лице бил си сполетял била си сполетяла било си сполетяло били сте сполетели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да сполетя щяла съм да сполетя щяло съм да сполетя щели сме да сполетим
2 лице щял си да сполетиш щяла си да сполетиш щяло си да сполетиш щели сте да сполетите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм сполетял щяла съм да съм сполетяла щяло съм да съм сполетяло щели сме да сме сполетели
2 лице щял си да си сполетял щяла си да си сполетяла щяло си да си сполетяло щели сте да сте сполетели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих сполетял бих сполетяла бих сполетяло бихме сполетели
2 лице би сполетял би сполетяла би сполетяло бихте сполетели
3 лице би сполетял би сполетяла би сполетяло биха сполетели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
спо-ле-ти спо-ле-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род спо-ле-тян
непълен член спо-ле-тя-ния
пълен член спо-ле-тя-ни-ят
женски род спо-ле-тя-на
членувано спо-ле-тя-на-та
среден род спо-ле-тя-но
членувано спо-ле-тя-но-то
множествено число спо-ле-те-ни
членувано спо-ле-те-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род спо-ле-тял
непълен член спо-ле-те-лия
пълен член спо-ле-те-ли-ят
женски род спо-ле-тя-ла
членувано спо-ле-тя-ла-та
среден род спо-ле-тя-ло
членувано спо-ле-тя-ло-то
множествено число спо-ле-те-ли
членувано спо-ле-те-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род спо-ле-тял
женски род спо-ле-тя-ла
среден род спо-ле-тя-ло
множествено число спо-ле-те-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род спо-ле-тящ
непълен член спо-ле-тя-щия
пълен член спо-ле-тя-щи-ят
женски род спо-ле-тя-ща
членувано спо-ле-тя-ща-та
среден род спо-ле-тя-що
членувано спо-ле-тя-що-то
множествено число спо-ле-тя-щи
членувано спо-ле-тя-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

спо-ле-тей-ки