сполетял е

Речник на българския език

1. сполетял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сполетял е е производна форма на сполетя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сполетял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сполетял е е производна форма на сполетя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. сполетял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сполетял е е производна форма на сполетя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).