сполетяло е

Речник на българския език

1. сполетяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сполетяло е е производна форма на сполетя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сполетяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сполетяло е е производна форма на сполетя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. сполетяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сполетяло е е производна форма на сполетя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).