щял съм да сполетя

Речник на българския език

1. щял съм да сполетя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да сполетя е производна форма на сполетя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).