сполетях

Речник на българския език

1. сполетях — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

сполетях е производна форма на сполетя (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. сполетях — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

сполетях е производна форма на сполетя (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).