сполетял си

Речник на българския език

1. сполетял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

сполетял си е производна форма на сполетя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. сполетял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

сполетял си е производна форма на сполетя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. сполетял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

сполетял си е производна форма на сполетя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).