сполетяха

Речник на българския език

1. сполетяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

сполетяха е производна форма на сполетя (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. сполетяха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

сполетяха е производна форма на сполетя (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).