сполетяла

Речник на българския език

1. сполетяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

сполетяла е производна форма на сполетя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. сполетяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

сполетяла е производна форма на сполетя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. сполетяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

сполетяла е производна форма на сполетя (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. сполетяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

сполетяла е производна форма на сполетя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).