сполетяло си

Речник на българския език

1. сполетяло си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

сполетяло си е производна форма на сполетя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. сполетяло си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

сполетяло си е производна форма на сполетя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. сполетяло си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

сполетяло си е производна форма на сполетя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).