разчуя

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	раз-чуя	раз-чу-ем
2 лице	раз-чу-еш	раз-чу-е-те
3 лице	раз-чуе	раз-чу-ят

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	раз-чух	раз-чух-ме
2 лице	раз-чу	раз-чух-те
3 лице	раз-чу	раз-чу-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	раз-чу-ех	раз-чу-ех-ме
2 лице	раз-чу-е-ше	раз-чу-ех-те
3 лице	раз-чу-е-ше	раз-чу-е-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	разчул съм	разчула съм	разчуло съм	разчули сме
2 лице	разчул си	разчула си	разчуло си	разчули сте
3 лице	разчул е	разчула е	разчуло е	разчули са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях разчул	бях разчула	бях разчуло	бяхме разчули
2 лице	беше разчул	беше разчула	беше разчуло	бяхте разчули
3 лице	беше разчул	беше разчула	беше разчуло	бяха разчули

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще разчуя	ще разчуем
2 лице	ще разчуеш	ще разчуете
3 лице	ще разчуе	ще разчуят

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм разчул	ще съм разчула	ще съм разчуло	ще сме разчули
2 лице	ще си разчул	ще си разчула	ще си разчуло	ще сте разчули
3 лице	ще е разчул	ще е разчула	ще е разчуло	ще са разчули

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да разчуя	щяхме да разчуем
2 лице	щеше да разчуеш	щяхте да разчуете
3 лице	щеше да разчуе	щяха да разчуят

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм разчул	щях да съм разчула	щях да съм разчуло	щяхме да сме разчули
2 лице	щеше да си разчул	щеше да си разчула	щеше да си разчуло	щяхте да сте разчули
3 лице	щеше да е разчул	щеше да е разчула	щеше да е разчуло	щяха да са разчули

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	разчуел съм	разчуела съм	разчуело съм	разчуели сме
2 лице	разчуел си	разчуела си	разчуело си	разчуели сте
3 лице	раз-чу-ел разчуел е	раз-чу-е-ла разчуела е	раз-чу-е-ло разчуело е	раз-чу-е-ли разчуели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	разчул съм	разчула съм	разчуло съм	разчули сме
2 лице	разчул си	разчула си	разчуло си	разчули сте
3 лице	раз-чул разчул е	раз-чу-ла разчула е	раз-чу-ло разчуло е	раз-чу-ли разчули са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм разчул	била съм разчула	било съм разчуло	били сме разчули
2 лице	бил си разчул	била си разчула	било си разчуло	били сте разчули
3 лице	бил разчул бил е разчул	била разчула била е разчула	било разчуло било е разчуло	били разчули били са разчули

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да разчуя	щяла съм да разчуя	щяло съм да разчуя	щели сме да разчуем
2 лице	щял си да разчуеш	щяла си да разчуеш	щяло си да разчуеш	щели сте да разчуете
3 лице	щял да разчуе щял е да разчуе	щяла да разчуе щяла е да разчуе	щяло да разчуе щяло е да разчуе	щели да разчуят щели са да разчуят

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм разчул	щяла съм да съм разчула	щяло съм да съм разчуло	щели сме да сме разчули
2 лице	щял си да си разчул	щяла си да си разчула	щяло си да си разчуло	щели сте да сте разчули
3 лице	щял да е разчул щял е да е разчул	щяла да е разчула щяла е да е разчула	щяло да е разчуло щяло е да е разчуло	щели да са разчули щели са да са разчули

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих разчул	бих разчула	бих разчуло	бихме разчули
2 лице	би разчул	би разчула	би разчуло	бихте разчули
3 лице	би разчул	би разчула	би разчуло	биха разчули

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
раз-чуй	раз-чуй-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		раз-чут
		непълен член	раз-чу-тия
		пълен член	раз-чу-ти-ят
	женски род		раз-чу-та
		членувано	раз-чу-та-та
	среден род		раз-чу-то
		членувано	раз-чу-то-то
множествено число			раз-чу-ти
		членувано	раз-чу-ти-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		раз-чул
		непълен член	раз-чу-лия
		пълен член	раз-чу-ли-ят
	женски род		раз-чу-ла
		членувано	раз-чу-ла-та
	среден род		раз-чу-ло
		членувано	раз-чу-ло-то
множествено число			раз-чу-ли
		членувано	раз-чу-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	раз-чу-ел
	женски род	раз-чу-е-ла
	среден род	раз-чу-е-ло
множествено число		раз-чу-е-ли