разчули

Речник на българския език

1. разчули — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разчули е производна форма на разчуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разчули — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разчули е производна форма на разчуя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).