разчу

Речник на българския език

1. разчу — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разчу е производна форма на разчуя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. разчу — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разчу е производна форма на разчуя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).