разчуели

Речник на българския език

1. разчуели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разчуели е производна форма на разчуя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разчуели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разчуели е производна форма на разчуя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).