разчула е

Речник на българския език

1. разчула е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разчула е е производна форма на разчуя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разчула е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разчула е е производна форма на разчуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).