разчуло е

Речник на българския език

1. разчуло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разчуло е е производна форма на разчуя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разчуло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разчуло е е производна форма на разчуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).