разчул съм

Речник на българския език

1. разчул съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разчул съм е производна форма на разчуя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. разчул съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разчул съм е производна форма на разчуя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).