разчуло си

Речник на българския език

1. разчуло си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разчуло си е производна форма на разчуя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. разчуло си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разчуло си е производна форма на разчуя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).