разтъжа

Речник на българския език

разтъжа̀ преходен глагол от свършен вид (тип 176att) редактиране

Значение

разтъжиш, мин. св. разтъжих, мин. прич. разтъжил, св.вж. разтъжавам.

Грешни изписвания (7)

  • разтажа
  • разтажъ
  • разтъжъ
  • ръзтажа
  • ръзтажъ
  • ръзтъжа
  • ръзтъжъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-тъ-жа раз-тъ-жим
2 лице раз-тъ-жиш раз-тъ-жи-те
3 лице раз-тъ-жи раз-тъ-жат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-тъ-жих раз-тъ-жих-ме
2 лице раз-тъ-жи раз-тъ-жих-те
3 лице раз-тъ-жи раз-тъ-жи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-тъ-жах раз-тъ-жах-ме
2 лице раз-тъ-же-ше раз-тъ-жах-те
3 лице раз-тъ-же-ше раз-тъ-жа-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разтъжил съм разтъжила съм разтъжило съм разтъжили сме
2 лице разтъжил си разтъжила си разтъжило си разтъжили сте
3 лице разтъжил е разтъжила е разтъжило е разтъжили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разтъжил бях разтъжила бях разтъжило бяхме разтъжили
2 лице беше разтъжил беше разтъжила беше разтъжило бяхте разтъжили
3 лице беше разтъжил беше разтъжила беше разтъжило бяха разтъжили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разтъжа ще разтъжим
2 лице ще разтъжиш ще разтъжите
3 лице ще разтъжи ще разтъжат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разтъжил ще съм разтъжила ще съм разтъжило ще сме разтъжили
2 лице ще си разтъжил ще си разтъжила ще си разтъжило ще сте разтъжили
3 лице ще е разтъжил ще е разтъжила ще е разтъжило ще са разтъжили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разтъжа щяхме да разтъжим
2 лице щеше да разтъжиш щяхте да разтъжите
3 лице щеше да разтъжи щяха да разтъжат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разтъжил щях да съм разтъжила щях да съм разтъжило щяхме да сме разтъжили
2 лице щеше да си разтъжил щеше да си разтъжила щеше да си разтъжило щяхте да сте разтъжили
3 лице щеше да е разтъжил щеше да е разтъжила щеше да е разтъжило щяха да са разтъжили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разтъжал съм разтъжала съм разтъжало съм разтъжали сме
2 лице разтъжал си разтъжала си разтъжало си разтъжали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разтъжил съм разтъжила съм разтъжило съм разтъжили сме
2 лице разтъжил си разтъжила си разтъжило си разтъжили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разтъжил била съм разтъжила било съм разтъжило били сме разтъжили
2 лице бил си разтъжил била си разтъжила било си разтъжило били сте разтъжили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разтъжа щяла съм да разтъжа щяло съм да разтъжа щели сме да разтъжим
2 лице щял си да разтъжиш щяла си да разтъжиш щяло си да разтъжиш щели сте да разтъжите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разтъжил щяла съм да съм разтъжила щяло съм да съм разтъжило щели сме да сме разтъжили
2 лице щял си да си разтъжил щяла си да си разтъжила щяло си да си разтъжило щели сте да сте разтъжили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разтъжил бих разтъжила бих разтъжило бихме разтъжили
2 лице би разтъжил би разтъжила би разтъжило бихте разтъжили
3 лице би разтъжил би разтъжила би разтъжило биха разтъжили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-тъ-жи раз-тъ-же-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-тъ-жен
непълен член раз-тъ-же-ния
пълен член раз-тъ-же-ни-ят
женски род раз-тъ-же-на
членувано раз-тъ-же-на-та
среден род раз-тъ-же-но
членувано раз-тъ-же-но-то
множествено число раз-тъ-же-ни
членувано раз-тъ-же-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-тъ-жил
непълен член раз-тъ-жи-лия
пълен член раз-тъ-жи-ли-ят
женски род раз-тъ-жи-ла
членувано раз-тъ-жи-ла-та
среден род раз-тъ-жи-ло
членувано раз-тъ-жи-ло-то
множествено число раз-тъ-жи-ли
членувано раз-тъ-жи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-тъ-жал
женски род раз-тъ-жа-ла
среден род раз-тъ-жа-ло
множествено число раз-тъ-жа-ли