разтъжало

Речник на българския език

1. разтъжало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разтъжало е производна форма на разтъжа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разтъжало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разтъжало е производна форма на разтъжа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).