разтъжал

Речник на българския език

1. разтъжал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтъжал е производна форма на разтъжа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разтъжал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разтъжал е производна форма на разтъжа (мин. деят. несв. прич. м. р.).