разтъжило е

Речник на българския език

1. разтъжило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разтъжило е е производна форма на разтъжа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разтъжило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разтъжило е е производна форма на разтъжа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).