разтъжали

Речник на българския език

1. разтъжали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разтъжали е производна форма на разтъжа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разтъжали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разтъжали е производна форма на разтъжа (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).