разтъжи

Речник на българския език

1. разтъжи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разтъжи е производна форма на разтъжа (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. разтъжи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разтъжи е производна форма на разтъжа (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. разтъжи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разтъжи е производна форма на разтъжа (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. разтъжи — повелително наклонение, ед. ч.

разтъжи е производна форма на разтъжа (повелително наклонение, ед. ч.).