разтъжило

Речник на българския език

1. разтъжило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разтъжило е производна форма на разтъжа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разтъжило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разтъжило е производна форма на разтъжа (мин. деят. св. прич. ср. р.).