разтъжила

Речник на българския език

1. разтъжила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разтъжила е производна форма на разтъжа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разтъжила — мин. деят. св. прич. ж. р.

разтъжила е производна форма на разтъжа (мин. деят. св. прич. ж. р.).