разтъжил
1.
разтъжил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
разтъжил
е производна форма
на разтъжа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
разтъжил —
мин. деят. св. прич. м. р.
разтъжил
е производна форма
на разтъжа (мин. деят. св. прич. м. р.).